Първи впечатления от ENS Lyon

След месец занятия(беше месец когато започнах черновата) мисля, че добих достатъчно впечатления от училището, за да ги опиша.

Откъм присъствие на чуждестранни студенти – приятно изненадам съм от наличието на голяма бройка. Това не е американски или английски университет, където половината студенти са чужденци, но въпреки това има непренебрежимо количество от тях. Най-вече при хуманитарните неща(не казвам “науки”, защото стомаха ми се преобръща като чуя това словосъчетание).

Но най-интересното е при учителите. Първата година са французи(освен учителя ми по английски, който е американец), но голяма част от напредналите курсове се преподават смесено. Преди няколко дни обсъждах релативистка електродинамика с немски професор говорейки на английски(английският и на двама ни бе по-добър от френския ни). Главата на департамента по физика е англичанин(стори ми се интересно, че французи във Франция имат за “шеф” англичанин). Даже има курсове, които се водят само на английски. Но вероятно за интернационалността на училището ще пиша и друг път.

Друго нещо, което ми направи голямо впечатление е нивото на компютърна защита в училище. Свикнал съм с мрежи, които да филтрират достъпа, но не смятах че някой университет някъде се занимава наистина да защитава мрежата си(елементарни неща като запушване на портове и засичане на P2P трафик не се броят). Но тук са взели сериозни превантивни мерки. Ако засекат бот изключват достъпа на компютъра(на повечето места на никого не му пука дали нечий компютър е заразен), а ако засекат сканиране веднага намират кой го извършва(отново на повечето места най-висшата форма на такава защита е да настроят защитната си стена да блокира bruteforce) и се свързват с него.

Но това, което е най-важно, е може би отношението на отговорниците по образованието към учениците. Отговорниците се държат професионално. Ако веднъж ги попиташ за нещо, се стремят да те запомнят, но не се опитват да ти бъдат приятели(както струва ми се правят американците). Това което се опитвам да кажа е, че ще ти отделят часове, ако имаш въпроси и искаш да говориш с тях относно стажове и курсове, че ще те запомнят и ще те поздравяват, но няма да почнат да ти говорят на “ти”. Просто се държат професионално. За мен това е много по-комфортно от варианта “на празници сте канени да ни идвате на гости”, но това е лично мнение. Така или иначе, те са от голяма помощ за студентите и помагат и за най-дребния проблем.

И една последна дреболия в този списък от несвързани дреболии – на седмица има поне две… Ами как е модерно да се казва на “дискотека”. Аз не съм голям фен на такъв вид забавление, но е доста добре организирано. Департаментите се редуват да подготвят тези събирания – подготвят една от двете пригодени за целта зали, осветление, музика и коктейли. Който подготви най-лудата вечер получава и награда, така че хората се стремят да направят нещо интересно. Но нямам много повече какво да кажа на тази тема – до сега съм ходил само на една такава вечер.

Първи дни в ENS Lyon – администрация

След две години в Препа и продължителни изпити (за всичко това някой друг път), бях приет в ENS Lyon.

Преди няколко дни пристигнах (общежитията отварят на 27 август, а администрацията ни иска тук на 1 септември). Та след около 18 часа път (до София, през Прага и накрая в Лион) пристигнах тъкмо в момента, когато администрацията затваря. На косъм да остана без стая за вечерта.

Бях предвидил, че е доста вероятно да пристигна прекалено късно на 1-ви септември и затова се опитах да се свържа предварително с някого от администрацията на училището.
<мърморене–и-оплакване>
На 16 август писах мейл на адреса на администрацията и две секунди по-късно получих отговор, че този мейл не съществува и какъв е новият адрес, на който трябва да пиша. Защо писмото просто не бе препратено без да ме занимават и защо на заглавната страница от портала на училището има грешен мейл не мога да обясня. Писах на този нов мейл, но пет минути по-късно получих ново писмо съобщаващо ми, че новият адрес въобще не е достъпен. Явно технологии като електронна поща са прекалено объркващи – реших да звъня по телефона. Вдигнаха ми само за да ми кажат, че администрацията все още не е отворила врати. Нямаше какво да правя – подготвих каквото мога от документите и реших да почакам няколко дни, за да пробвам отново да се свържа. През това време получих мейл от някого от училището, че искат да изпратя електронна снимка за някакво досие. Направих го и освен всичко друго писах в отговор какви проблеми имам относно пристигането в Лион. Никаква реакция от тяхна страна повече от седмица. Но за сметка на това вечерта след като пристигнах и си взех стая получих отговор – закъснял и безполезен. И все пак как си взех стая въпреки всичко? През 4-те дни преди да замина за Лион звънях на десетина различни бюра в администрацията на училището. Никой не ми вдигна нито веднъж поне докато не звъннах на една дама отговаряща за студентските… ами за студентския живот (буквален превод на поста ѝ). Тя беше така добра лично да отиде в бюрото на отговорните по записването и да ги предупреди, че ще закъснея с два-три часа. Когато накрая пристигнах и се записах, всички в администрацията бяха мили въпреки, че беше края на работния ден. Единствения проблем беше, че никой никъде не бе написал или предупредил, че ще ми трябва чекова книжка, за да заплатя гаранцията на общежитието. Това си беше сериозен проблем, но един съученик ми написа чека, а аз бях приготвен да му платя в брой.
</мърморене-и-оплакване>

Имайки предвид, че в момента ENS Lyon и още едно училище се съединяват в обща институция съм способен да разбера защо някои писма се губят и адреси се сменят, но не смятам, че това е оправдание за срещнатите проблеми.

Но пък проблеми имаше само този първи ден. На 2-ри септември отидох до едно от бюрата, за да оправя някои детайли с осигуровката си и от администрацията реагираха ведната, при това бяха изключително мили. Имам още доста документи за оправяне и ще трябва да обикалям града – лекари, банки и агенции по здравното осигуряване, но поне ако има нещо неясно по документите, от администрацията ще ми помогнат веднага. Бях много радостен, че не срещнах дроиди.

В заключение – администрацията не е добре уредена, но работещите там са готови да помогнат. Не знам до каква степен това важи за останалите Grandes écoles, но едва ли ще има голяма разлика.

Ще се опитам в скоро време да опиша общежитията, библиотеката и самото училище. Ще видим какво ще се получи.